Категории:
Как се забавлявате?
Забавлявам се в семейството, ние умеем да се шегуваме, да се смеем помежду си, с децата. Нямаме нужда от някакви външни забавления, когато сме заедно.
ВИДЕО »Обичате ли животните? Имате ли домашен любимец?
Има един Любо, един котарак, който е общ. В момента само той е при нас. Дъщеря ми има много мила и щура немска овчарка Ира. В нашият двор има поне четири катерици, които ни идват на гости и може би, една някъде постоянно се опитва да живее. Имахме катеричо гнездо в самата къща и има много птици, които гнездят в околността и на които ние много се радваме – кълвачи, сойки, т.е. такива с пъстро оперение, има и такива с по-простичко –свраки. Имахме куче, което обаче нападна зет ми и отиде да пази едни, едни овце във Врачанския Балкан. От тогава не сме взимали, защото внуците имат, така де имат алергии, от които ние се стремим все пак да ги държим на страна. Може би, като поотраснат отново ще имаме някакъв домашен любимец около себе си, сега внуците стигат.
Някога променяли ли сте свои възгледи и защо?
Първо, трябва да е ясно следното в отговорът на този въпрос, един политически лидер изпълнява колективна воля на хората, които ръководи. Решенията са винаги взети от колективни органи и той участва в изработването на вземането на решенията. Всеки път , когато се изработват решения, аз съм само един от участниците в дебата. Наистина аз водя дебата, по-скоро позволявам на всеки да се изкаже, да се води една творческа дискусия, да се стига до решение, но моето мнение е просто едно от мненията на всички останали. Тогава, когато съм оставал в малцинство, аз просто съм се съгласявал с мнението на околните. А такива примери има много, просто всеки, който познава процедурите за вземане на решение в ДСБ, знае че така се вземат решенията. Някакви конкретни примери, трябва да говорим за конкретно действие, ето..., ето Ви един конкретен пример. Щабът сервира в последния момент, че днес (2 юли), трябва да има пресконференция. И ние всички тука се втурнахме да се готвим за нея, разбира се имаше подготвени, полуподготвени и неподготвени неща, които трябваше бързо да приключваме. Но това те го направиха без да ни питат въобще, просто ни дадоха задачата и ние се явихме, успяхме все пак да се подготвим за пресконференцията и да се явим пред журналистите. Ето Ви пример, когато съм следвал напълно чуждо решение. Самата ми програма за изборите се прави без мое участие, практически тя ме превръща в инструмент на предизборната кампания и аз много рядко мога да коригирам някое от мероприятията или да отменя, както в момента успях да отменя ангажимента си в Лозенец, просто защото трябва да направим тези записи. А пък пресконференцията изтласка тези записи от мястото, на което трябваше да бъдат и ето как дори със собственото си време и със собствения си план не мога да разполагам.
На кои исторически фигури се възхищавате и защо?
Възхищавам се най-вече на Конрад Аденауер, възхищавам се, от това, че в разбита Германия, когато са ядели обелки от картофи, сред руините е съумял, този възрастен тогава, още тогава човек, е съумял да формулира ключовите приоритети на политиката на Германия и сред тях най-ключовият, да си върнем младите хора от националсоциалистите. Да направим младите хора, отново демократи, да ги направим европейци, да ги върнем към демокрацията, това е било изключителна прозорливост. Освен това се възхищавам на смелостта му, 51-ва година той застава и пред очите на настръхналия диктатор Сталин, на човека, който е унищожил най-много хора, най-масовият убиец в света, и е казал „това няма да стане, няма да има две Германии, Германия ще бъде една”. И това, че историята потвърди неговите, неговите думи и го награди за неговата смелост, и воля е просто огромно очарование на политиката. Сред българските политици, най-високо безспорно е Васил Левски, защото, не само защото е смел, не само защото е плетял политическа и военна организация и конспирация срещу Султана, а защото е изключително модерен демократ, защото като се четат внимателно възгледите му, той стои на... изправил снага високо над много днешни български политици, например от АТАКА и от ДПС. Защото негови са думите, че всички ще бъдем равни пред закона, няма да се делим на българи и турци, евреи и т.н., че враг ни е Султанът, режимът на Султана, че ще изградим чиста и свята република. Това пък да го чуят тия от НДСВ и т.н. Просто прекрасен, прекрасен и много, много извисен човек, изпреварил много времето си. Разбира се, в отделни аспекти на своята дейност Стефан Стамболов също би трябвало да получи признание, защото той е единственият човек, който се е опитал да извади България от турската орбита, но не му се е отдало докрай.
Смятам, че е извънредно важно да говорите, по отношение на заявените от самия Вас няколко мита (компромата): 1) Фондацията на жена Ви 2) Заводи ли, или не знам какво си на дъщерите Ви?
Фондация „Бъдеще за България” е проверявана вероятно повече, отколкото каквото и да било нещо в нашата страна. Не е установено никакво нарушение. Главният прокурор Филчев измисли несъществуващи задължения на фондацията, опита се да заведе дело срещу нейния председател и главен счетоводител, загуби делото на първа инстанция и по-нататък прокуратурата се отказа да преследва фондация „Бъдеще за България”. Фондация „Бъдеще за България” е направила изключителни неща за младите, за сираците, за Българската православна църква. Извършила е неща, с които съставът на фондацията истински се гордее. В работата й не е допуснато абсолютно никакво изкорестяване, не е допуснато никакво обогатяване на който и да било, всички средства, които са били дарявани, са отивали за деца сираци и то без да се гледа политическата принадлежност на кмета на съответната община. Без да се гледа на каквито и да било други обстоятелства. Тоест това беше фондация, време, в което фондацията работеше с абсолютно всички, строеше или помагаше да се строят, по-скоро навсякъде трябва да се използва думата „помагаше”, да се строят джамии, така че, когато беше на върха на своето доверие Обединени демократични сили и имаше желание много да се подкрепя нашата кауза, всички пари, които не бяха оползотворени за предизборни кампании, отидоха със…, за благотворителност. Това нещо не можаха да простят Българската социалистическа партия, въпреки че в Движението за права и свободи, колкото и да е странно, има, има остатъци от благодарност. Що се отнася до заводи и мои дъщери, аз специално такова нещо не съм чул, с изключение може би на една клевета от страна на министъра на финансите – бившия, Милен Велчев, който се опита да набеди дъщеря ми като свързана с една фирма за производство на трикотажни изделия в Доспат, с която моята дъщеря разбира се не може да има никаква връзка. Тя не е нито участник там, какъвто и да било, нито е акционер, нито заема някакви позиции, просто никога не е имало каквото и да било участие. Ще ми бъде приятно да опровергая и други подобни неща, но трябва да бъдат достатъчно конкретни, защото така аз си измислям например завода, за да отговоря.
Кажете няколко думи за най-близките Ви хора в политиката?
В политиката аз близки хора нямам. Полтиката се прави със съмишленици, а не с приятели. Другото е превръщане на политиката в семейственост, в приятелски кръжок или в някакъв клуб. Това няма нищо общо с правилата на политиката. Ние сме съмишленици и хора, които споделят еднакъв поглед към нещата. Това е достъчно условие, разбира се и лични качества на политика, за да се прави политика заедно с нас. За това всеки, който чуства в себе си сили, способност да поеме отговорност, решителност, смелост и подготвеност нека заповяда. Ще ни бъде много драго да работим с него.
Подържате ли връзка с Филип Димитров и Петър Стоянов?
Не поддържам връзка с Петър Стоянов. Обстоятелството, че Петър Стоянов не подкрепи до сега Синята коалиция, а брат му стана евродепутат от ГЕРБ, изглежда трябва да обяснява защо не съществува връзка по между ни. Просто той стои изглежда на други политически позиции, що се отнася до Филип Димитров, благодарен съм за това, че той подкрепи Синята коалиция.
Баща ми, който е разочарован от Вас, пита децата Ви с какви пари учат в чужбина?
В чужбина учеше само Яна – голямата ми дъщеря, две години издържахме с пари, които взехме от продажбата на имоти на майка й, които са наследство от нейните родители. Следващите две години Яна получаваше стипендия от голяма италианска компания, която е свързана със сегашния премиер на Италия, г-н Силвио Берлускони. А последните две години работеше за италианска фирма, така че тя успяваше да се самоиздържа. От тогава работи, така че ние сме направили това, което правят много български семейства, погнали сме на едната си дъщеря в първите две години на следването. И който не вярва, нека да се заинтересува за съдбата на хилядите български студенти в Австрия, в Италия, навсякъде по света, всички те работят и учат, поне през по-голямата част от следването, поне тези, които нямат възможност да ги издържат през цялото време техните родители.
Вярно ли е, че в училището за летци в бившия Съветски съюз са Ви посещавали офицери от ГРУ?
Не, не, не е вярно, че са ме посещавали офицери от ГРУ, това е абсолютна щуротия. Вярно е знаете ли какво, че когато си тръгвах, си разпродадохме и аз, и колеги дрехите, само и само да съберем пари за билет, защото това не беше просто, пътуването от Кременчуг през Харков до Киев беше сложно, качването на самолета беше трудно, нямахме пари, така че посетили са ме много приятели, за да ми помогнат да дойда в България и да следвам, може би разбирайки, че това ми е призванието, не знам, но аз съм благодарен на всички тези хора, които ми помогнаха в онзи момент, защото мисля, че нямаше да бъда много щастлив, ако бях станал летец на гражданската авиация, както станаха моите колеги.
В кой момент от своя живот осъзнахте, че сте антикомунист?
Ами, ами някъде около 70-та, 74-та година, 73-та/74-та година. 73-та/74-та година ние бяхме група студенти, които си давахме ясна представа, че възможностите на социализма са напълно изчерпани, че той ще изгуби историческото съревнование със свободния свят. Това ни стана изключително ясно, но никога не, дори… дори направихме един анализ и допуснахме, че ще издържи няколко десетилетия още, не си давахме сметка, че техническият прогрес толкова бързо ще ерозира и ще направи неспособен социализма да отговори на тези най-вече научно-технически предизвикателства срещу него. Иначе активен станах през 75-та/76-та година, когато написах една студия, която трябваше да се превърне в изследване върху Марксовото наследство, и самото изследване ме превърна в марксолог. Но всички разбраха, че съм станал марксолог, а тогава това беше название, с което българските комунистически преподаватели наричаха чуждите критици на Маркс. Тогава започнаха моите сблъсквания с режима, тогава започна отстраняването ми от работа, отнемането на часовете, изолирането от живота на катедрата, практически изгонването ми от института. На два пъти се явявах на друг конкурс, все пак втория път спечелих конкурс, отидох в Техническия университет, там много скоро, изглежда пак поради тези обективни причини, влязох в обективите на Държавна сигурност и се превърнах в човек, с когото се занимава Държавна сигурност. Беше тягостно време, но пък постоянният тормоз в тези години между 75-та и 89-та изковаха у мен и характер на човек, който макар да живее затворено и в научна среда, все пак се опитва да се съпротивлява на това, което…, което беше около нас. И вече след, приветствахме разбра се политиката на перестройка и на отваряне, включихме се активно, започнахме да саботираме опитите да бъдат заклеймявани български интелектуалци в катедрата и така. И така до пленума, последвал падането на Берлинската стена, когато бях вероятно един от първите икономисти, които застанаха пред камерите на Българска национална телевизия, и много остро и критично отхвърлих и социализма, и неговите експерименти, призовах за незабавна реформа, за много силни действия, но Българската комунистическа партия тогава не беше, разбира се, способна да ги направи, въпреки че можеше да се реформира по подобие на други партии, ако имаше, разбира се, интелектуалния потенциал да го направи, очевидно нямаше такъв, нямаше и разбиране за това къде се намираме, какво ни очаква, какво се случва, анализите им бяха много слаби за бъдещето, икономическото бъдеще, макар на един пленум да се призна всичко, че е загубено, говоря за пленум на ЦК на тогавашната комунистическа партия. И така, може би някъде от около 73-та/74-та година съм наясно за това, че ще стигнем един ден до тук.