Категории:
С какво се сте занимавали професионално и в личен план преди събитията през 1989 г.?
Бях преподавател на първо място, бях преподавател в Техническия университет, преподавах икономическа, пазарна теория, защото бяхме успели да реформираме катедрата донякъде и бяхме изоставили тежкото и трудно, и наситено с много негативи понятие „политикономия”, което обаче продължава да стои в западната икономическа теория. И нека да кажа още един път, може би съм го казвал, политикономията е, политикономията е върхът на макроикономическата теория. Тя е науката, в която се казва как се реализират политически планове за промяна на икономическата среда или за създаване на големи икономически институти, като примерно пенсионни фондове и т.н. Така че, без това отклонение, освен това работех още на две места, тъй като бях приложен програмист, занимавах се и успешно завърших един голям проект, който моделираше горскопромишления комплекс в страната. Този проект беше завършен, в последствие беше приложен от БАН, от Лесотехническия институт и мисля, че и до сега работят с него. Той прогнозираше растежа на различните видове гори, възможностите за добив на дървесина, какво излиза в последна сметка от добива и т.н. Просто обхващаше цялата система и аз мисля, че това за мен беше едно голямо усилие. Занимавах се с научни изследвания, научни изследвания на българската икономика, като цяло. Аз съм макроикономист, пишех статии, включително публицистика, занимавах се с критика на опитите да бъде по някакъв начин реформирана българската социалистическа планова икономика и в един период, пак преди 89-та година, се занимавах с проучване възможността да се въведе системата за национални сметки в страната и изготвихме един документ, който практически разреши основни въпроси за това да се вземе решение дотогавашната статистическа отчетност и счетоводна, и всякаква друга финансова и прочие да премине по стандартите на системата на националните сметки. Т.е. българската икономика да започне да се приближава и да се адаптира към западните икономики. Сега това, което го има в статистиката като дирекция за брутния вътрешен продукт например е продукт, далечна последица от тези усилия.
ВИДЕО »Кой Ви съдейства на времето да заминете за Съветския съюз?
Първо аз спечелих едно голямо състезание между 500 участника и се класирах в първите 15 души, които отидоха на обучение „Гражданска авиация” в училище за гражданска авиация в Кременчуг, Украйна. И това беше първото отиване в тогава Съветския съюз, всъщност на територията на Украйна имаше такова училище, но поради това, че успях да вляза, приеха ме в университета, се върнах и се записах редовен студент. Така че там съдбата ми просто беше на кръстопът, може би ако бях останал, сега щях да бъда пенсиониран летец, вероятно, каквито са моите колеги от онова време, и нямаше да отговарям на тези въпроси. Но ето аз се върнах, отидох в университета и съдбата ми просто тръгна в друга посока. Както се пее в една песен на Стефан Димитров „Понякога, понякога, късметът те чака, на ъгъла, на ъгъла, зад някоя пряка”. Така и моят късмет ме изчака в този момент. Втория път имаше процедура, в която, и практика, в която преподаватели от висшите училища отиваха на специализация в Москва или Ленинград, където довършваха работата по своите дисертации, най-често. Когато бях на финала на моята дисертация, бях в Москва, на една специализация, срещнах се с хората, които бях цитирал в дисертацията, работих с тях в продължение на няколко месеца и довърших до край изследванията, които бях започнал да правя на българската икономика. Така че ми беше много полезно. Това е истината за тези специализации. Ако мога сега, ако се занимавам с научна работа, отново бих отишъл където и да е, стига да мога да намеря допълнителна информация или да мога да общувам с хора, които биха били полезни на моите научни занимания.
Какви са книгите, които се виждат зад Вас и защо точно те са там?
Зад гърба ми, точно зад мен, са книги, с които работя непрекъснато. Най-отгоре са речници, които ползвам – тълковен, на чуждите думи, синонимен. По-надолу има цяла малка библиотека книги, посветени на лидерството. Тука може би още малко мога да приоткрия намеренията ми да напиша книга, всъщност аз съм написал книгата. В момента просто работим върху текста, опитваме се да я усъвършенстваме, вече с много, много специални читатели, с хора, на които имам доверие. Но в тази книга, когато се говори за политиката и се прави опит да бъде девулгаризирана представата за политиката у нас, има една сериозна глава за лидерството и тъй като това е част от политическото действие и от политическата практика, отзад има такава библиотека. По-надолу са книги на моя любим български автор – Иван Хаджийски, има книги по макроикономика, по политикономия – модерна, съвременна, по мениджмънт, неща, които са в кръга на моите интереси, икономически интереси. А оттатък има още една библиотека, където има историческа литература, има... също тука в края на тази библиотека, която е зад гърба ми, има списания, които се издават, тук е списание „Разум”, тук е списание „Християнство и култура”, сборници има много сериозни, посветени на българската, на българското изкуство, има книги, учебни помагала има, така има много неща просто, има много философска литература, но аз се надявам, че ще ви ги покажат, ще може камерата да покаже.
Мислите ли, че една заплата е достатъчна на днешните депутати и какви са Вашите доходи?
Вярно е, че много депутати си позволяват стандарт на живота, който депутатската заплата не може да им гарантира. С това съм напълно съгласен. Моите доходи са декларирани и аз не излизам от тях поради много обстоятелства. Аз не си позволявам нито да пътувам и да почивам в чужбина, много рядко, веднъж на две години или на три, отивам при дъщеря ми в Милано, освен това почивам в България винаги. Семейството ми, ние останахме само двама души с Елена, издържаме се с моята депутатска заплата и имаме допълнителни доходи, които идват от лихви от спестявания, направени от продажби на имоти, от участие в борсата и всичко това може да бъде проследено в годините. Така че други някакви допълнителни доходи аз не получавам, но и тези, които получавам като народен представител, и тези доходи от лихви до скоро, те бяха наистина една доста значителна сума, която ми е давала възможност, така наистина да не… така да се справям с финансовите задължения на нашето семейство, включително и да помагам, ако се е налагало, на дъщеря ми. Но е и оставало, разбира се – не е оставало, а на първо място за нас е – и едно традиционно за семейството дарение, което правим на два пъти всяка година на Българската православна църква в манастира Драгалевци. Както, разбира се, и даряваме дейността на фондация „Бъдеще за България”, всички от семейството, който колкото може, даваме стипендии за младите хора. Сумата, с която разполагам, е тази година може би някъде, като доходи от... е около може би 50-60 хиляди лева. Това е депутатската заплата със заплатата на Елена Костова. Това са доходите, пак казвам, без лихвите.
Чел ли сте „Джонатан Ливингстън Чайката“ от Ричард Бах?
Да. И това е велика книга, между другото. Много странна, много велика. По някакъв особен начин аз вярвам, че човек наистина може да лети като тази чайка и може да прелети и през камъка.
Какво смятате, че ще стане с нас, българите от турски произход, които сме българи, колкото и Вие?
Считам, че това, което трябва да стане, е Вие да разберете на първо място, че имате права и имате свободата на всеки европеец. И това е благодарение на обстоятелството, че живеете в страна-член на Европейския съюз, не благодарение на това за кого гласувате и ни най-малко благодарение на ДПС и Ахмед Доган. Това ако бъде разбрано от българските турци, ще бъде огромен напредък в техните представи за начина, по който е устроена собствената им държава и общество. От друга страна, това, което би трябвало да стане, е да се разбие този български етнически модел. Това е мит, създаден от Държавна сигурност и Българската комунистическа партия, за да затвори българските етнически турци в гето, първо политическо, а вече и икономическо, от което те да не могат да излязат, и където, не казвам физически, имам предвид не могат да излязат реално, защото където и да отидат българските турци, където и да работят, ДПС съумява със сила да ги привика за да гласуват по време на изборите. А българските турци са точно толкова българи, както всички останали. Моето отношение към тях е като към сънародници, като към хора, които уважавам, за страданията, които са понесли, заради почтеността, която носят. А аз мисля, че решението обаче е политическо, просто трябва да го няма Ахмед Доган с претендирания от него български етнически модел.
Как ще преодолеете това, че сте демонизиран в съзнанието на много хора и те предпочитат противниците Ви?
Ето чрез тези отговори, чрез интернет. Лично ще се опитам да го направя. Ето тук хората нека отворят, да видят, че няма демон отсреща. Има просто един човек, който може да отговори на въпросите им.
Не смятате ли, че сте прекалено самовлюбен?
В никакъв случай не съм самовлюбен. Човек, който има моето ниво на самокритичност към себе си, няма как да се хареса дори за секунда, че да се влюби в себе си. Това е невъзможно. Аз съм самоуверен, това е друго. На моменти съм самонадеян, но това са лидерски качества, които са абсолютно задължителни. За да отидеш на битка, за да тръгнеш да налагаш определено нещо, няма как да не бъдеш самонадеян, защото всички останали очакват от теб ти да се надяваш първо на себе си, а не на тях. От твоята убеденост в собствените ти възможности се ражда успехът и това е просто част от урока по лидерство, който го има във всеки учебник по лидерство. Ако е американски – не знам в другите как е, но ако е американски, е така. В този смисъл, не смесвайте нещата. Да, аз наистина, дълбоко съзнавайки и може би на моменти против своята природа, демонстрирам тези неща, те са задължителни, за да вървим в определена посока. Но в никакъв случай не съм самовлюбен. Наистина не се харесвам.
За какво мечтаете? Моля, по-подробно, напр. за 2012 г.
Много, много е важно в каква посока ще тръгне България, изключително важно е. Колкото и да е странно, изглежда тези избори са някакъв вид вододел. Те или ще тласнат България към поредица икономически кризи и нестабилност и тогава 2012 ще изглежда горе-долу както изглеждаме сега, или страната ще стъпи обратно на пътя на проевропейските реформи и ще отиде далеч напред, с подкрепата на Европейския съюз. Конкретно, страхът, че може да влезем в цяла поредица от политически кризи, смени, нестабилности и прочее, наистина ми пречи да мисля в конкретика, какво би могло да се постигне, ако успеем да решим задачата да има промяна на политиката, радикална политическа реформа и прочее. Аз съм фокусиран точно към усилията на утрешния ден. Не мога, за съжаление, поради опасността, пак подчертавам, да мисля за друго.
Имате ли шофьорска книжка и от кога?
Прочетох една реплика на един човек, който казва, че човек, който няма книжка, не става за нищо и на 58 години, т.е. преди две години отидох на курс, издържах го и имам книжка, и шофирам вече от година и 7-8 месеца. Крайно необходимо се оказа, защото имам възрастен баща, за който трябва да се грижа, трябва да пътувам, в частния си живот просто трябва да бъда подвижен и самостоятелен, както милиони български граждани. Усетих свободата, много съм щастлив от това усилие, което направих, защото в онези години, искам нещо съвсем лично да Ви кажа, когато имах възможност да си купя кола или да си направя отопление на къщата в Драгалевци, ние дълго мислихме с жена ми и решихме да си направим отопление, за да можем да живеем в уют, макар че може би тогава беше по-добре да си купим кола. Но ние поехме тези огромни притеснения да носим торбите, багажа, децата и т.н . Но поне винаги сме имали решение, и то добро, на въпроса за отоплението, което за всеки, който живее в Драгалевци е голям проблем, защото там е планина, снежно е, студено е, зимата е тежка и продължителна. Така че това решение от 79-80 година ме е спряло тогава да си купя кола, след това до 86-87 нямах възможност. Появи се възможност, но влязох в политиката и оттогава, искам да посоча, че още от 90-та година, аз съм председател на икономическата комисия на Народното събрание и след това министър, и така да се каже съм човек, който винаги е бил возен с кола и не се е налагало да шофира сам. Но сега се радвам, че имам тази свобода за придвижване.