Категории:
Одобрявате ли фискалната политика на Обама в момента и подобно вмешателство на държавата в бизнеса?
Аз съм привърженик на друга икономическа традиция, не одобрявам фискалната политика на Обама, не одобрявам политиката на огромен бюджетен дефицит и считам, че това е лечение, но либарелите, левите, които практически спечелиха президентските избори, гледат по съвършено друг начин на тези въпроси. За тях финансовата стабилност и фискалната стабилност, като основна на финансовата стабилност стои на по-задно място в целите на правителствената политика. Аз мисля, че дори в краткосрочен аспект тази политика ще предизвика може би, известно малко оживление, но след това ще отвори огромни проблеми, защото всичко това, което беше национализирано или което беше изкупено със средствата на американските данъкоплатци, ще трябва да бъде продавано отново. Няма държава, която е в състояние да управлява такива гигантски банки и застрахователни компании, и инвестиционни фондове и т.н. Просто няма никой, който може да се справи с това, това е работа на бизнеса, на предприемачеството, преди всичко на частното предприемачество, разбира се на първо място. Така че, аз мисля, че колкото въпроси решава такава фискална политика, тя отваря може би двойно повече във следващия период. Ще бъде много тежък този мандат на американския президент.
ВИДЕО »Не смятате ли, че България най-после трябва да се възползва от географското си положение?
Вашите въпроси ме карат да Ви помогна в разработването на Вашата научна задача и ще го направя по следния начин. Първо, обаче искам да Ви лиша от илюзията, че сте първооткривателят на темата, тъй като ценността на българското географско местоположение, както в рамките на ЕС, така и преценено в рамките на реалностите, геополитическите, на световните пътища и прочие, е оценена от правителството на ОДС, и ако Ви интересува как са се развивали нещата, това е ставало по следния начин. Първо, беше приет национален план за икономическо развитие на Република България до 2006-та година, а в последствие и национален план за регионално развитие. Точно в тези планове е даден пълен приоритет за изграждането на европейските магистрали, като под европейските магистрали разбирам не само магистралите, като пътна мрежа, а и електрифицирани железопътни линии, оптически кабели и всичко, което изгражда модерната инфраструктура, включително с изграждането и пробиването на тунели под Шипка, в Стара планина, под Петрохански проход и създаване на бързи, мощни европейски магистрали, от които да се възползва България, преди всичко, като пренася товари, без да бъдат обмитявани стоките от средиземноморските пристанища за централна и северна част на Европа. Такъв интерес голям има и тогава бяха, и фиксирани сроковете за изграждането примерно на магистрала „Тракия”, трябваше да завърши 2006-та година, магистрала ”Хемус” очаквахме да завършим 2009-та, 2005-та трябваше да бъде изградена магистрала „Струма”, изобщо имахме много големи амбиции в това отношение. За съжаление тази политика беше изоставена поради, най-вече поради неразбиране и липса на трезва преценка, за това как България може да създава голям национален доход, като насърчава транспортните фирми, изобщо логистичните операции да ползват нейната територия, нейната инфраструктура, нейните услуги, да купуват стоки и изобщо да включват в икономическият оборот на Европа все повече българи. В последствие тези разработки бяха препотвърдени, без да бъдат, разбира се разбирани в дълбочина, тъй като Европейската комисия поиска, те да бъдат обединени в национален план за развитие, това беше направено почти механично, без обаче да бъде изпълняван планът. И това прерасна в националната референтна рамка, която обаче не се изпълнява. Аз искрено Ви препоръчвам, да се запознаете с тези документи, да ги разработите, те ще Ви покажат нивото, на което ние сме решавали въпросите, които поставяте. Личното ми убеждение, че географското местоположение с тези магистрали е един от двата, изключително ценни ресурса, с които разполага нашата страна. Другият такъв ценен ресурс е чистата питейна вода. България е най-богатата на питейна вода страна в южната част на Балканския полуостров и не само там, но и в много по-широк регион. А това ще бъде нейно огромно преимущество, особено използването на минерални води, балнеолечение, спа процедури и всички модерни форми на използване на минералните води за туризъм. Така че, магистрали и вода, това са безценните и наистина..., и наистина изключително важни ресурси, с които България разполага за в бъдеще. Впрочем, по въпросът за водата, ние разработихме план, който беше посрещнат с подигравки, но който ако беше реализиран сега, България нямаше да бъде посочена, като страна, последната от европейските страни по ефикасност и ефективност на използване на водните си ресурси.
Какви трябва да са отношенията на България с Русия?
Синята коалиция счита, че отношенията с Русия трябва да се развиват на базата на една декларация за взаимноизгодно и равноправно развитие на отношенията с Руската федерация, която прие Народното събрание в периода 97–2001 година, защото тя беше продукт на общ консенсус. Там нямаше никой против. А политиката по отношение на Русия обаче претърпя драматична промяна. Този консенсус беше разрушен от управлението на Симеон Сакскобургготски и в последствие, този консенсус бе доразрушен по времето на управлението на Сергей Станишев, г-н Сакскобургготски и Доган. В какво се изразява отстъплението от компромиса: първо, предоговарянето на сключени споразумения във вреда на България. Визирам споразумението за транспортиране и доставка на природен газ в нашата страна. Второ – отпадане на тази части от тези споразумения, които бяха сключени, които уреждаха начина за обезщетяване на България, в случай че руската страна е неизправен доставчик. Трето – българската страна се съгласи, без да проведе съответните оценки за въздействието, на комплексна оценка за въздействието на природната среда и на икономиката на регионите, се съгласи да изгражда руска инфраструктура на територията на Република България, във вреда, тук искам много категорично да подчертая, на българския интерес. Особено ужасяващо е за мен обстоятелството, че гигантски тристахилядни танкери ще акостират на 7-8 километра навътре на пристанището на Бургас, точно срещу главната улица на Поморие, точно срещу южните плажове на Несебър, непосредствено видимо от Созопол и от практически от цялото южно крайбрежие, и тези гигантски танкери ще доминират над цялата околна среда. От тях по подводни кабели ще се разтоварва петрол и ще преминава по тръбопровода Бургас – Александруполис. Това ще унищожи цените на имотите, цените на бизнеса ще съсипе на хората, защото никой европейски турист няма да иска да се къпе и да вижда пред очите си гигантски танкер, който впрочем ще се разтоварва 24 часа. И постепенно ще изниква от морето и ще расте, като огромна сграда пред очите на всички. Това не може да бъде просто. Това е абсурд. Това е недопустимо. По същия начин недопустимо е в северното крайбрежие от морето да се показват огромните тръби на газопровода „Южен поток”. Какво ще стане с туризма на северното Черноморие? Какво ще стане с град Варна? Къде ще отиде очарованието на северната ни морска столица, ако се вижда как от морето изскачат тръби. Това море ще заприлича на нещо съвсем друго, когато по този начин е третирано от ръцете на човека. Аз считам, че това са много лоши отстъпки от българския интерес, при това пак да повторя, направени като са дадени сериозни преимущества на руската страна. Например руската страна не претендира за собственост и за права на този газопровод в своята териториална икономическа зона. Това е невъзможно просто. Освен това третият мегапроект на това правителство – АЕЦ Белене – е начин да бъдат задължени българските данъкоплатци да плащат огромни милиарди дългове за построяването на АЕЦ, която на практика е второ поколение, а не трето, дори не трето плюс, което в момента се изгражда в Европа, което ще означава, че ние ще почнем да харчим милиарди, задължаваме България с милиарди, за да имаме след десет години 25-годишен Москвич. Това е инвестицията в АЕЦ Белене. Ние не сме против това да има ядрена енергетика. Нека се намери чуждестранен инвеститор, нека това да бъде руската страна, но тя да изгради АЕЦ със собствени средства, за собствена сметка. Нека участва свободно на пазара за продажба на електроенергия в България, на Балканите, изобщо в югоизточна Европа. Нека да поема тези отговорности и рискове пред този бизнес-проект и нека да го реализира, който намери за добре, тогава ние ще претендираме само това да бъде модерна технология за производство на електроенергия от ядрен генератор, от ядрена централа. Така че ние не сме против това, ние сме против това българската държава да задължава българския данъкоплатец, той да плаща и той да се превръща в длъжник на руската страна, за да построи един проект, който никой друг не иска да финансира. За сравнение ще дам пример с топлоцентралите в Маришкия басейн. Там има чуждестранни инвеститори, които влагат свои средства и поемат риска да продават електроенергията, защото там е високо ефективно производството. Защото това са печеливши проекти, а ето такъв не се намира, не се намира чуждестранен инвеститор, който да реализира това. И сега се връщам отново, затваряйки руската тема политически. Отстъпките, които България направи не само в сферата на икономиката, но и в идеологическата сфера, когато премълча потъпкването на правата на човека, убийството на руски журналисти, когато си затвори очите пред грубите нарушения от страна на Русия на договори, които има за доставка на природен газ, които нанесоха гигантски щети на българската икономика, ето сега виждаме резултатите от щетите по спада на брутния вътрешен продукт, една част от този спад се дължи на това, че до средата на януари практически нямаше доставка на природен газ. Българската страна не направи никакви изводи и това постепенно ни превърна в „троянски кон” на Русия в ЕС, по определението на руския посланик в Брюксел. Това за мен е унизително, за България това не може да бъде българската позиция по отношение на Русия, защото тя не е взаимноизгодно сътрудничество. Вижте големия проблем с Русия какъв е. Нека да го кажем още един път на всички, които се интересуват, и нека погледнат на това нещо от позициите на българина и на руснака, които разбират от икономически взаимоотношения. Русия внася в България стоки за няколко милиарди евро и изнася от България за Русия стоки на стойност 200-300 милиона. Огромният дефицит на търговския баланс на България е към руската страна. Как се наричаше това в съветската икономическа доктрина? Някой вероятно ще си спомни. Това се наричаше зависимост. Колониална, или имперска, или каквато искате да кажете. Защото България се превръща в страна печатница на валута за Русия, тъй като отношенията на двете страни са абсолютно неравноправни. И тук не е въпрос нито на русофобия, нито на русофилия. Тук е въпрос на изравняване или поне на приблизително изравняване, или поне на политика, която се стреми да изравнява търговския баланс. Защото в целия свят тези баланси, страните се стремят да ги изравняват, за да имат равноправни отношения. Ние имаме очевидно крайно неравноправни отношения и несиметрично изгодата отива в руската страна.
Има ли място Турция в ЕС?
Турция в момента не е готова да бъде член на Европейския съюз. Тя не беше готова и когато започнаха преговорите с нея, защото не съблюдава Европейската харта за защита на човешките права и свободи, защото е устроена по начин, който е твърде различен от останалите европейски страни, които са членове на съюза. В този смисъл преговорите с Турция трябва да се водят без компромиси, без стратегически отстъпки, както европейски страни желаят да правят на Турция. Освен това Турция трябва да се ангажира да направи няколко неща. Първо, трябва да престане да се намесва във вътрешните работи на съседните страни, в частност не трябва да организира гласуване в полза на една българска политическа партия. Турция трябва да се задължи да уреди взаимоотношенията, имуществените с наследниците на хората, които е прокудила от територията на Одринска Тракия, защото там са останали огромни имуществени задължения на турската държава към тези семейства, които са били принудени да напуснат страната. И накрая, ако Турция действително удовлетвори всички изисквания и претенции на страните, които членуват в Европейския съюз, и се докаже като способна да покрие критериите от Копенхаген за европейско членство, ние предлагаме въпросът за нейното членство да бъде решен на референдум от всички български избиратели.