Категории:
Имате ли наблюдения каква е разликата между икономическото и финансово състояние на Румъния и това на България, съпоставяйки двете държави пред световната криза?
Да. Преди световната криза Румъния беше по-нестабилна финансово и стоеше по-добре икономически и това пролича много бързо в начина, по който кризата й въздейства. България е много по-стабилна във фискално, финансово, банково, парично отношение, но, от друга страна, с много по-слаба икономика, с по-малко преки чуждестранни инвестиции – това е разликата.
ВИДЕО »Запознат ли сте с опита на Словения и Хърватия в строителството на магистрали и смятате ли, че е приложим и в България?
Запознат съм, приложим е. Много жалко, че в България ние искахме да направим същото, имахме планове това нещо да стане, включително до 2009 г. да бъде затворен магистралния пръстен на страната. Жалко е че, тези планове бяха изоставени напълно.
Какъв е реалният шанс в обозримо време българската валута да премине на златен стандарт?
Нулев е шансът, но българската валута може да премине в евро, т.е. може да станем... левът може да се превърне в евро. Това е бъдещето.
Бихте ли предложили поправка в Закона за банките, позволяваща на кредитополучателите по ипотечни кредити при промяна на лихвения процент от банката да извършват частично или пълно погасяване на заема без наказателна лихва?
Да, аз подкрепям да се погасяват частично или напълно ипотечни кредити без наказателна лихва. Ако това е въпросът на г-н Петков, да, подкрепям го. Това ще облекчи кредитополучателите. Разбира се, леко ще натовари банките, но си заслужава това да се направи, за да се насърчат пък заемополучателите да погасяват заемите. Така облекчават положението на банките.
Не смятате ли, че ако ДДС за някои продукти бъде намалено, това няма да намали продажната цена, а ще увеличи печалбите на производителите им?
Ако бъде намален ДДС, общото му въздействие върху цените ще бъде намаляване на ценовите равнища и това ще бъде ефект за всички. Наистина производителите могат да се опитат да увеличат производствената цена или търговската цена, увеличавайки обаче търговската печалба и търговската отстъпка, но ще срещнат бариерите на пазара. Така че… няма как това нещо да стане.
Има ли шанс секторът на информационните технологии да стане стълб на българската икономика и каква е ролята на държавата в този процес?
Без ролята на държавата развитието на информационните технологии в никоя страна не е отбелязало голям успех. Така че, ако българската държава избира стратегически отрасъл – информационните технологии като стратегически отрасъл – тя трябва да се ангажира, но трябва да има и съответната икономическа мощ да го направи.
Как смятате, че трябва да се реорганизира енергетиката в България?
Вижте, аз си мисля, че това е възможно най-тежкият въпрос. Призовавам г-н Валери Петров да наблюдава внимателно какво се случва в областта на енергетиката. Този отрасъл действително трябва да бъде реорганизиран. Основните цели на една нова стратегия за енергийна политика са следните. Първо, да се използват всички възможни мерки, за да се намали консумацията на електроенергия и на други, разбира се, източници на енергия, тъй като в момента България произвежда с около два пъти и половина по-високи разходи, отколкото водещите страни в Европа. Това е огромен резерв за развитие на българската икономика на базата на съществуващата енергийна основа. Ние имаме стабилна енергийна основа, върху която произвеждаме малко доходи, като на същата основа ние трябва да произвеждаме два пъти и половина повече доходи. Второ– енергийната стратегия трябва да не допуска заплаха на природната среда на страната по какъвто и да е повод и, от друга страна, да почива върху разработването, или просто да се базира върху разработването, на възобновяеми източници на енергия. Това е ключът към бъдещия свят. Ние просто не трябва да губим тук никакви позиции, трябва да се движим бързо и успоредно с останалите. Това са няколкото ключа, не е строителство на огромни нови мощности с парите на българския данъкоплатец и обогатяване на това, което всички наричат енергийна мафия, а по същество решаване на въпросите. Разбира се, това означава по съвършено друг начин да бъде конструирана и политиката за енергийно регулиране и изобщо основните елементи на енергийната политика, защото в момента най-големите безобразия се правят там.
Какво представляват буферите в настоящия бюджет? С какъв процент се очаква да спаднат приходите в хазната?
Буферите са, предвидени са около 450 милиона неразпределени средства, това е най-мобилният буфер, вторият е да не се харчат повече от 90% от предвидените разходи, което не е изпълнявано от сегашното правителство, и общо взето тези буфери позволяват да се неутрализира, да кажем, до милион и осемстотин, най-много два милиарда дефицит. Аз обаче очаквам приходите да спаднат с повече от 20% и това ще се дължи на следните причини: първо, няма да се потвърди очакванията за икономически растеж от 4,7% през 2009-та година, ще има рецесия; второ, няма да има и тази инфлация, на базата на която бяха разработени паричните приходи на бюджета, тя ще бъде по-ниска значително и това също ще намали приходите в бюджета; беше планирана много по-висока от реалната цена на петрола, което също сваля приходите много по-надолу; общата стагнация на износа и вноса намалява много митните сборове, които събират митниците, и това ще бъде другата причина много голяма за неизпълнение; и накрая, няма да могат да влязат бързо европейски пари касово в бюджета и това ще бъде третата причина за общото неизпълнение на приходите, защото те са данъчни и неданъчни. Резултатът от този спад ще бъде огромно недофинансиране на предвидените бюджетни мероприятия, тоест трябва да има ревизия на бюджетните приходи, ревизия на бюджетните разходи и те трябва да станат реалистични. Иначе няма финансова политика, това, което оставя правителството на Симеон… на Станишев, Симеон Сакскобургготски и Доган, е България без финансова политика в условията на криза.
Защо в България лихвите на банките са доста по-високи от тези в Европа?
Защото суверенният риск в България за всички лица, които теглят кредит, е много по-висок, отколкото в другите страни, предвид общото икономическо състояние на страната. Суверенният риск е по-висок, включително поради причини, независещи от фирмите, например политически риск, политическа дестабилизация влияе на тези лихви или огромни просрочени задължения между фирмите –160 милиарда, това веднага говори за сериозни рискове пред фирмите, които теглят кредити и така нататък. За хората пък рискът се интерпретира така: ще има скок на безработицата, ако не се удържи икономическата криза, следователно трябва много внимателно да се отпускат персонални заеми, обезпечени със заплатите, защото утре човекът може да остане без заплата и виждате как банката отговаря, как банките отговарят на това, вдигайки лихвите нагоре, както впрочем във всяка нормална страна.
Предвижда ли се финансиране от ЕС на обекти от различни производства и на обекти в строителството на сгради?
Доколкото аз съм информиран, програмите са преди всичко за финансиране на инфраструктурно строителство, казвам го това на г-н Веселин Георгиев. Трябва да се четат внимателно структурните програми на… правилата на структурните фондове на Европейския съюз и оттам се извлича тази ценна информация. Но моето мнение е, че едва ли ще дават кредити за строителство на сгради, най-вече заради завишения инвестиционен риск.