Категории:
Възможно ли е подобно на Франция да се създадат национални и регионални фондове за съвременно изкуство, както и за фирми, които участват в производството на произведение на изкуството, да се предвиди намаление на данъците?
Могат, разбира се, такива неща да се направят.
Кога, според Вас, ще достигнем стандарта на живот на държавите от предпоследната вълна на присъединяване към ЕС?
Знаете ли, песимистичната прогноза тях е оптимистична за нас. В този смисъл, ако кризата в Латвия, например, продължи да се развива с тези темпове и има такава икономическа рецесия, току-виж ние, с по-малката си рецесия, скоро сме ги „настигнали”, защото в нещастието ще се изравним. Но Вие имате предвид сигурно кога ще постигнем високия стандарт? Ами, когато се върнем на линията на реформите, когато си подредим държавата, когато набележим усилен план да излезем от кризата – тогава.
Мислите ли, че администрацията на Тройната коалиция умишлено пречеше на усвояването на европейските фондове?
По-скоро тя се опита да усвои през определени политически решения фондовете за своите приближени бизнесмени, кръгове от фирми и т.н. Това се опита и по този начин спря усвояването.
Бихте ли обяснили с какво всъщност ЕС е толкова полезен и необходим за България?
С настояването си да се спазват европейските правила, да има ефикасна европейска администрация в страната и с това, че може да помогне на страната в трудните времена на кризата с огромна финансова подкрепа.
Как българските академични среди биха получавали европейски изследователски проекти и работа - с големи европейски компании?
Ами това е техен проблем, един истински учен, един истински инженер или проучвател, той знае към кого да се обърне, знае как да го направи, всъщност това е част от неговата научна ориентация. Така че аз мисля, тези неща са свързани, освен ако бюрото от научни разработчици не е толкова голямо, че да си има собствен мениджмънт, който да намира тези поръчки за участие.
Кои ярки фигури на прехода може да посочите, без които европейският път на България нямаше да бъде възможен и чиито имена трябва да останат в историята?
Аз не съм историк и не мога да раздавам такива исторически оценки, но бих споменал Светослав Гаврийски, който беше начело на Българска народна банка, когато там се извършваше тежката операция по въвеждането на валутен борд. Той се справи изключително добре. Сигурно има и много други хора, които са работили. Аз например бих очертал целия екип на Външно министерство по времето на Надежда Михайлова, който осъществи този исторически завой и превърна България от руски сателит, от съветски сателит в държава, поела право към членство в Европейския съюз и Северноатлантическия алианс. Това бяха хора изключително способни, изключително силни дипломати и политици, така че, но все пак не аз давам тези оценки. Нека да проява необходимото уважение към историците в края на краищата, ако ние сами започнем да си раздаваме оценките както Георги Първанов раздава орден „Стара планина”, много скоро всичко ще се обезцени. Нека историята, историците сами да казват тези неща.
Уважаеми Г-н Костов, вярвате ли, че е възможно в рамките на нашето поколение България да стане Перлата на Обединена Европа?
Уф, чак перлата… Ние да станем нормална европейска страна, чак перла не смея да мечтая, някой много по-силен мечтател от мен трябва да сподели тази Ваша мечта. Аз като гледам реалностите, като гледам репутацията ни в момента, ние сме много далече от това да бъдем перла на Европа. Ние сме страната, сочена като най-корумпирана и управлявана от мафията, как да станем перла? И то за няколко години, за един мандат, защото българинът ще очаква това – точно само един мандат ще бъде търпелив. По-добре е да завършим тези преобразувания, които ние започнахме, тази модернизация на страната, нека след това някой реже лентите, нека открива обекти, нека се радва на икономическия растеж. Важно е обаче да бъде България невъзвратимо качена отново на европейски релси и никога повече да не слиза от там. Това за мен е много по-важно, отколкото да ставаме перла, пък някъде в бъдеще може и това да се случи.
Добро решение ли е да се забранят субсидиите и квотите в ЕС?
В ЕС не са забранени субсидиите и квотите. Не знам какво точно имате предвид, но самият Земеделски съюз разпределя големи субсидии, например в областта на земеделието, разбира се в някои отрасли няма субсидии, но това е въпрос на европейска политика, къде да има, къде да няма, но това не е генерален въпрос. Що се отнася до квотите, Европейският съюз е един от най-активните участници в Световната търговска организация и там използването на инструмента да се определят квоти, за да се ограничава вноса, не е най-често прилаганият. Европейците са пък тези, които го прилагат най-малко. Аз даже почти не се сещам за такава практика, в Европа има мита, а няма квоти за внос на определени неща. Американското правителство си служи с квоти, за да регулира вноса във страната.
Виждате ли проблеми в развитите европейски държави и какви?
Развитите европейски държави имат големи проблеми, но имат и много по-големи възможности да ги решават. Ако в един миг ние си представим, че имаме техните проблеми, ние въобще няма да можем да решим нито един от тях. Колкото по-могъща е страната, толкова по-сложни за решаване са нейните проблеми, толкова по-трудни са за постигане консенсусите за политическите решения, толкова по-сложно се намират воля и решителност да се проведат ефикасни планове за действие, това цялото като механизъм става много по-лесно в България, все още, отколкото в една много развита демокрация. Там процедурите са много сложни, съгласуванията са сложни, арбитражът между всички страни, които участват или са заинтересовани от решаването на даден проблем, е много по-труден, много институции участват в неговото решаване, така че няма лесни, никой не живее лесен живот, нека да не си представяме, че европейците живеят в розов свят, напротив – имат, имат си проблеми, и то какви. Ето например Германия има проблем с пенсионната си система, всички почти имат проблеми, тежки, с пенсионните системи… Всъщност да изброя някои – водещите държави имат проблеми с огромни военнопромишлени комплекси, които са останали без поръчки, които не са преминали през конверсия, тоест не са минали към гражданско или мирно временно производство. Много проблеми има, има в Европа и, разбира се, и в Съединените американски щати. Там като че ли са още по-големи.
Ще успее ли България да премине в еврозоната до 2013 г.?
България може да премине в еврозоната, може да въведе еврото до 2013 г., ако следва една много целенасочена, разумна и ефикасна политика. Трябва да е в състояние да подреди целите си, да подреди… да направи план за действие, защото това е много голяма цел, която си заслужава, това е един от двата големи ресурса за извеждане на българската икономика от икономическата криза. Единият е възстановяване на доверието на Европейския съюз и получаване на европейски финансирания, а другият е въвеждането на еврото и превръщането на всички левови спестявания и всички левове в обръщението в евро. Това би било много мощен стимул за българската икономика.