Категории:
Защо българската политика не говори за демографския срив на нацията, а по-скоро се преструва, че такъв проблем не съществува или че той не е от съществено значение?
Разбира се, че говорихме. Ние по време на кампанията говорихме много за демографския срив, хората често ни питат за това. Този въпрос има политическо решение, просто трябва някой да се захване да го решава много сериозно.
ВИДЕО »Съществувал ли план наречен "РАН-ЪТ"?
Да, съществувал е план, но не е прилаган – отговорих веднъж – никога не е прилаган. България преодоля първата си тежка криза от 90-та година (90-та–91-ва началото) по рецепта, предложена от МВФ. Сключено бе споразумение. Не е прилаган план „РАН-ЪТ”.
Не отбягвайте отговора на въпроса за бъдещата културна политика на България и Вашата визия за развитието на националния талант като уникален български феномен?
Не избягвам отговора – давам принципни и политически виждания за въпроса. Аз много харесвам начина, по който Вие развивате визия за развитието на националния талант като уникален български феномен и т.н. Много ми се иска да вярвам в това. Вярвам го, налагам си да вярвам, дори тогава, когато очевидно не е така. Виждам изпростяването, не го оправдавам, но, от друга страна, считам, че съвременната култура не е процес, който се управлява от някъде. Не се управлява културния процес. Културата е общото достояние, цялото общество създава своята култура, утвърждава едни нейни форми, елиминира други или ги изоставя на заден план и т.н. Нека бъдем наистина широко скроени в това отношение в културата. Това не е бягане от въпрос, просто… давам си сметка, че този въпрос няма политически отговор.
Вярно ли е, че по време на комунистическата диктатура повечето българи са били против режима?
Не знам дали това е вярно, но знам че моите родители бяха. Шепнеха вкъщи, когато говореха по политически теми и аз дочувах неща. Спомням си радостта на баща ми, когато падна Сталин. Аз съм бил съвсем мъничко момче, но си спомням, че ме заведе да видя една огромна обувка, която беше останала пред Борисовата градина на входа до Ариана, сегашната, където се издигаше гигантски паметник на Сталин, и очевидно беше… много доволен. Така че не знам за другите, но знам за моите родители, защото тогава… тези неща… и за техните приятели знам, че беше така.
Отстрани изглежда, сякаш Слави Трифонов се опитва да се намърда в политиката. Има ли нещо вярно в това и каква е целта му според Вас?
Аз, аз не искам да коментирам Слави Трифонов. Всеки има право да се намърдва в политиката, ако използвам Вашия израз. Всеки има право да опита, ние сме свободни хора. В това няма нищо лошо.
Каква е историята на омразата на Явор Дачков към Вас?
Де да знам каква е историята? Този, който мрази, той знае тия истории, той си ги съставя.
Защо никога не сте имали в листите си един кандидат от турското малцинство?
Г-н Казим ми задава въпроса „Защо никога не сме имали...?”, което не е вярно, народни представители български турци, кандидати за народни представители. Имали сме, имали сме мюсюлмани и аз дадох отговор на този въпрос, посочих имена. Имали сме областни управители по време на управлението на ОДС, заместник-министри и т.н., каквито хора е имало с потенциал. Ние сме ги използвали по това време, така че не се поддавайте на такова внушение.
Съгласен ли сте с твърдението, че съветският комунизъм, всъщност е еврейски комунизъм?
Аз не съм привърженик на такива епитети на расова основа към комунизма. Не знам какъв смикъл влагате в това.
Как Енгелс се вписва в идеите и каква е ролята му в тълкуването и развитието на теорията на Маркс?
Вижте Енгелс е… да кажем така – епигон на Маркс. Той се опитва да развие Маркс в рамките на марксизма, адаптирайки го след смъртта на Маркс към въпроси, които се появят от реалността, които създават първите тежки проблеми за развитието на идеите на Маркс. Той се опитва и започва да коментира марксизма, опитвайки се чрез марксизма да дава отговори на появявящите се въпроси. Енгелс и в последствие първите най-близки съратници от Първия Интернационал веднага обаче дават съвсем други отговори и така се появява бернщайнианството, кауцианството... Изобщо марксизмът веднага се превръща в отделни клонове на политическата, на икономическата, на социалната мисъл, които практически много бързо се отдалечават от него. И първият, който започва, макар и да не го е искал вероятно, да се движи в тази посока, е Енгелс. Въпреки че, ако искате конкретно да коментирам нещо, би трябвало да ми кажете кой от неговите опити да развива оставените от Маркс идеи Ви е най-интересен, за да го коментирам него.